Второзаконие 9 - Цариградски

¹ Слушай, Израилю: ти преминваш днес Иордан за да влезеш да наследиш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и оградени до небето,

² люде велики и високи, Енаковите синове които познаваш, и си чул: Кой може да устои пред Енаковите синове?

³ Знай прочее днес че Иеова Бог твой е предходещий пред тебе: огън пояждаващ е: той ще ги изтреби и той ще ги низложи пред тебе; и ще ги изгониш, и скоро ще ги погубиш както ти рече Господ.

⁴ Когато Господ Бог твой ги изгони от лицето ти, да не думаш в сърдцето си и да не речеш: За моята правда ме въведе Господ да наследя тази земя; но за нечестието на тези народи ги изгонва Господ от лицето ти.

⁵ Не за твоята правда, нито за правостта на сърдцето ти, влазяш да наследиш земята им; но за нечестието на тези народи Господ Бог твой ги изгонва от лицето ти, и да увери думата за която се кле Господ на отците ти, на Авраама, Исаака, и Якова.

⁶ Знай прочее че Господ Бог твой ти дава тази добра земя да я наследиш не за твоята правда; защото сте люде жестоковийни.

⁷ Помни, да не забравиш колко си раздражавал Господа Бога твоего в пустинята: от който ден излязохте из Египетската земя додето стигнахте до това място вие сте били непокорни Господу.

⁸ И в Хорив раздражихте Господа; и прогневи се на вас Господ да ви изтреби.

⁹ Когато аз възлязох на гората да взема каменните плочи, плочите на завета който направи Господ с вас, тогаз останах на гората четиридесет дни и четиридесет нощи: хляб не ядох и вода не пих.

¹⁰ И даде ми Господ двете каменни плочи написани с Божий пръст; и на тях бяха написани всичките думи които говори вам Господ на гората изсред огъня в деня на събранието.

¹¹ И в свършването на четиридесетте дни и четиридесетте нощи даде ми Господ двете каменни плочи, плочите на завета.

¹² И рече ми Господ: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде които изведе ти из Египет развратиха се: скоро се уклониха от пътя който им заповядах: направиха си идол излеян.

¹³ Говори ми още Господ и рече: Видях тези люде, и, ето, люде жестоковийни са:

¹⁴ остави ме да ги изтребя, и да погубя името им поднебесната; и тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

¹⁵ И обърнах се и слязох от гората; и гората гореше с огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

¹⁶ И видях, и, ето, бяхте съгрешили против Господа Бога нашего, бяхте си направили теле леяно, бяхте се уклонили скоро от пътя който ви заповяда Господ.

¹⁷ И взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и строших ги пред очите ви.

¹⁸ И припаднах пред Господа както по-напред, четиридесет дни и четиридесет нощи: хляб не ядох и вода не пих за всичкия ви грях що съгрешихте и направихте злото пред Господа за да го раздражавате.

¹⁹ Защото се уплаших от гнева и яростта с която Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но Господ ме послуша и тоз път.

²⁰ И беше Господ разярен много на Аарона щото да го погуби; и помолих се и за Аарона в онова време.

²¹ И взех греха ви, телето което направихте, и изгорих го с огън, и счуках го, и стрих го доде стана дребно като прах; и хвърлих праха му в потока който тече от гората.

²² И в Тавера, и в Маса, и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

²³ И когато Господ ви изпроводи от Кадис-варни и рече: Възлезте та наследете земята която ви давам, тогаз вие се не покорихте на повелението на Господа Бога нашего, и не повярвахте в него, нито послушахте гласа му.

²⁴ Непокорливи бидохте Господу от който ден ви познавам.

²⁵ И припаднах пред Господа през четиридесетте дни и четиридесетте нощи в които бях припаднал, защото Господ рече да ви изтреби.

²⁶ И молих се Господу и рекох: Господи Иеова, не изтребвай людете си и наследието си които си избавил с величието си, които си извел из Египет с крепка ръка.

²⁷ Помни рабите си Авраама, Исаака, и Якова: не се призирай на жестокостта на тези люде, нито на нечестието им, нито на греха им,

²⁸ за да не рекат жителите на тая земя из която си ни извел: Понеже Господ не може да ги въведе в земята за която им се бе обещал, и понеже ги ненавидеше, изведе ги за да ги погуби в пустинята.

²⁹ И те са твои люде и твое наследие, които си извел с голямата си сила и с простряната си мишца.