Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Второ Коринтяни 1:9 - Цариградски

9 но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите;

Вижте главата копие


Още версии

Ревизиран

9 даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

Вижте главата копие

Новият завет: съвременен превод

9 Да, в сърцата си чувствахме, че смъртната ни присъда вече е произнесена. Това се случи, за да не се доверяваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите.

Вижте главата копие

Верен

9 но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

9 Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

9 даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,

Вижте главата копие




Второ Коринтяни 1:9
20 Кръстосани препратки  

Тогаз и аз ще ти изповядам че десницата ти може да те спаси.


Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята Пред него ще се преклонят всичките които слязват в пръстта; И никой не може да упази живота си.


Нечестивий ще се изпъди за нечестието си; А праведний и в смъртта си има упование.


Който уповава на сърдцето си безумен е; А който ходи с мъдрост, той ще се спаси


Аз рекох: В тишината на дните си Ще отида във вратата на гроба: Лиших се от остатъка на годините си.


Когато река на праведния че непременно ще живее, и той уповаващ на правдата си направи неправда, всичката му правда няма да се помене; и в неправдата си която е направил, в нея ще умре.


И пак на някои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:


(както е писано: "За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,")


който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,


Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си;


не че сме от самосебе си доволни да намислим нещо като от нас си, но нашето доволство е от Бога,


И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.


като си помисли че Бог може да възкресява и от мъртви,- от дето по един начин не възкресение го и прие назад.


Последвай ни:

Реклами


Реклами