Четвърто Царе 4:40 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁴⁰ Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат.

Цариградски

⁴⁰ После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат.

Ревизиран

⁴⁰ После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

Верен

⁴⁰ После сипаха на мъжете да ядат. А като ядоха от яденето, извикаха и казаха: Божи човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

Библия ревизирано издание

⁴⁰ После сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него.

Библия синодално издание (1982 г.)

⁴⁰ Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат.

Четвърто Царе 4:40 Кръстосани препратки

Битие 25:29

Веднъж Яков беше приготвил ядене. Исав се завърна от полето много уморен.

Трето Царе 17:18

Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“

Четвърто Царе 1:11

И втори път царят изпрати при Илия друг петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи и му каза: „Божий човече, така каза царят: „Бързо слез долу!“

Четвърто Царе 1:13

И още веднъж царят изпрати трети петдесетник с неговите петдесет войници. Но третият петдесетник се изкачи, дойде и падна на коленете си пред Илия, и го умоляваше с думите: „Божий човече, нека бъде пощаден животът ми и животът на тези твои петдесет служители пред тебе.

Четвърто Царе 1:9

И царят изпрати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Петдесетникът се изкачи при Илия и ето намери го седящ на върха на хълма и му каза: „Божий човече! Царят каза: Слез долу!“

Четвърто Царе 4:39

И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава.

Четвърто Царе 4:9

Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят.

Изход 10:17

Сега простете греха ми и този път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да премахне от мене тази смъртна напаст.“

Изход 15:23

Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера.

Марк 16:18

ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им навреди, на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.“

Второзаконие 33:1

Ето благословията, с която Мойсей, Божият човек, благослови израилтяните преди смъртта си.