Първо Царе 2:15 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁵ Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“

Цариградски

¹⁵ Още и преди да изгорят тлъстината дохождаше слугата на свещеника та казваше на человека който приносеше жъртвата: Дай на свещеника месо за печене; защото не ще да вземе от тебе месо варено, но сурово.

Ревизиран

¹⁵ Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

Верен

¹⁵ Дори и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който жертваше: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от теб варено месо, а сурово.

Библия ревизирано издание

¹⁵ Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово.

Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁵ Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника; той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.

Първо Царе 2:15 Кръстосани препратки

Изход 12:9

Не яжте от него сурово или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, с главата, краката и вътрешностите.

Левит 3:16

И свещеникът да ги изгори на жертвеника. Това е храна, пожертвана чрез огън за благоухание. Цялата тлъстина принадлежи на Господа.

Римляни 16:18

Защото такива служат не на нашия Господ Иисус Христос, а на корема си и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.

Филипяни 3:19

Техният край е гибел, тяхното божество – коремът, а славата – в срама им; мислите им са насочени към земното.

Послание на Юда 1:12

Те са петно на вашите вечери на любовта, пируват сред вас без притеснение и гледат само да си угодят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, дървета, които дори наесен не дават плод, два пъти изсъхнали и изкоренени;

Първо Царе 2:14

и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там.

Първо Царе 2:16

Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“