Лука 23:2 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

² И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“

Още версии

Цариградски

² И начнаха да го обвиняват, и казваха: Тогова го намерихме че развращава народа, и не оставя да дават дан на Кесаря, и казва себе си че е Христос (помазаник), цар.

Ревизиран

² И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

Новият завет: съвременен превод

² Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“

Верен

² И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

Библия ревизирано издание

² И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

Библия синодално издание (1982 г.)

² и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.

Лука 23:2 Кръстосани препратки

Трето Царе 18:17

Когато Ахав видя Илия, го попита: „Ти ли си този, който смущава Израил?“

Псалми 35:11

Злостни свидетели се надигнаха против мене: разпитват ме за това, което аз не зная;

Псалми 62:4

Докога ще нападате човека? Всички сте убийци, опасни като наклонена стена и полусрутена ограда.

Йеремия 20:10

Защото слушах шушукане от мнозина: „Ужас отвсякъде.“ „Обвинявайте и ще го обвиним“ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. „Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.“

Йеремия 38:4

Тогава първенците казаха на царя: „Този човек трябва да бъде умъртвен, защото прави да отслабнат ръцете на войниците, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи, защото този човек желае не добруване на този народ, а нещастие.“

Амос 7:10

Тогава Амасия, свещеникът на Ветил, изпрати съобщение до Израилевия цар Йеровоам: „Амос вдига бунт в Израилевия дом срещу тебе. Земята не може да понася думите му.“

Захария 11:8

И за месец изтребих трима пастири; отвратих се от тях, пък и Аз им станах досаден.

Матей 17:27

Но за да не се дразнят безпричинно, иди на морето, хвърли въдица и вземи първата риба, която се улови. Отвори ѝ устата и ще намериш вътре един статир. Вземи го и им го дай за Мене и за себе си.“

Матей 22:21

Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“

Матей 27:11

А Иисус застана пред управителя; и управителят Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ А Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“

Марк 12:17

Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Тогава те се учудиха на чутото от Него.

Марк 15:2

Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“ А Той отговори: „Ти сам го казваш.“

Лука 23:14

им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате.

Лука 23:5

Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук.

Йоан 18:29

Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“

Йоан 18:30

Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“

Йоан 19:12

От този миг Пилат търсеше начин да Го пусне. Юдеите обаче закрещяха: „Ако освободиш Този, не си приятел на императора. Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора.“

Деяния 24:13

И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват.

Деяния 24:5

Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес,

Римляни 13:7

И така, отдавайте на всеки, каквото сте длъжни: на когото данък – данък, на когото мито – мито; на когото уважение – уважение; на когото почит – почит.