Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Деяния 27:20 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

Вижте главата копие


Още версии

Цариградски

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всяка надежда за спасение.

Вижте главата копие

Ревизиран

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

Вижте главата копие

Новият завет: съвременен превод

20 Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.

Вижте главата копие

Верен

20 И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

20 Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.

Вижте главата копие




Деяния 27:20
15 Кръстосани препратки  

Той изпрати тъмнина и разпростря мрак, и те не се възпротивиха на словото Му.


При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше.


Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“


Тогава Той ми рече: „Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето те казват: „Изсъхнаха костите ни и загина нашата надежда. Изтръгнати сме от корен, обезнаследени.“


Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие.


И веднага след скръбта на онези дни слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си, и звездите ще падат от небето, и небесните сили ще се разклатят.


А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.


След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.


Три пъти ме биха с тояги, веднъж – с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море.


помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света.


Братя, искам да сте наясно относно починалите, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.


Последвай ни:

Реклами


Реклами