Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Плачът на Йеремия 1:9 - Верен

9 Нечистотата є е в полите є, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала – няма кой да я утешава. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава!

Вижте главата копие

Цариградски

9 Нечистотата й е в полите й: не бе помислила за сетнините си: Заради това чудно се е смирила: няма кой да я утешава. Виж, Господи, скърбта ми, защото се възвеличи врагът.

Вижте главата копие

Ревизиран

9 Нечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, <вика тя>, защото неприятелят се възвеличи.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

9 По полата му беше нечистотата му, но той не помисляше за следствието от греха си и се унизи много, и няма кой да го утеши. „Погледни, Господи, моето бедствие, казва той, понеже врагът ми се е възгордял!“

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

9 Нечистотата ѝ беше в полите ѝ; не беше помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

9 По полата му имаше нечистота, но той не помисляше за своята бъднина, и поради това извънредно се унизи и няма за него утешител. „Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!“

Вижте главата копие




Плачът на Йеремия 1:9
46 Кръстосани препратки  

Може би ГОСПОД ще погледне на бедствието ми и ГОСПОД ще ми върне добро вместо неговата клетва днес.


Защото ГОСПОД видя, че притеснението на Израил беше много горчиво, че вече нямаше нито роб, нито свободен и нямаше кой да помогне на Израил.


И сега, Боже наш, велики, силни и страшни Боже, който пазиш завета и милостта, нека не се счита за нищожно пред Теб цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, началниците ни и свещениците ни, и пророците ни, и бащите ни, и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.


Погледни на скръбта ми и ме избави, защото не съм забравил закона Ти!


Не удовлетворявай, ГОСПОДИ, желанията на безбожния; не оставяй да успее неговият план, за да се възвишат! (Села.)


Погледни на угнетението ми и трудността ми и прости всичките ми грехове.


Дадоха ми и жлъчка за храна и в жаждата ми с оцет ме напоиха.


и казах: Ще ви изведа от египетското страдание и ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя, където текат мляко и мед.


И ГОСПОД каза: Видях страданието на народа Си в Египет и чух вика им поради притеснителите им; да, познах неволите им.


И народът повярва. И когато чуха, че ГОСПОД посетил израилевите синове и че погледнал на неволята им, те се наведоха до земята и се поклониха.


Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител – и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.


Защото Ерусалим рухна, Юда падна, понеже езикът им и делата им са противни на ГОСПОДА и дразнят славните Му очи.


ГОСПОДИ, приклони ухото Си и чуй! ГОСПОДИ, отвори очите Си и виж! Чуй всичките думи на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог!


Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев.


Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.


Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе думите на рапсака, когото господарят му, асирийският цар, изпрати да хули живия Бог, и ще го накаже заради думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу. Моля те, издигни молба за остатъка, който е оцелял.


Говорете по сърцето на Ерусалим и извикайте към него, че времето на робуването му се изпълни, че беззаконието му се прости, защото взе от ръката на ГОСПОДА двойно за всичките си грехове.


И каза: Вечно ще бъда господарка! И не взе това присърце и не помисли за края му.


Тези две те сполетяха – кой ще те пожали? – опустошение и разрушение, и глад, и меч. Как да те утеша?


О, горкана, блъскана от буря, безутешна! Ето, Аз ще вложа камъните ти върху здрав материал и ще положа основите ти от сапфири.


Прелюбодействата ти и цвиленията ти, безсрамието на блудството ти по хълмовете, на полето – видях гнусотиите ти. Горко ти, Ерусалиме! Няма ли да се очистиш? Докога още ще продължи това?


нито ще разчупват хляб в жалеенето, за да утешат някого за мъртвия, нито ще ги напоят от чашата на утешението за баща им или за майка им.


Да, и по полите ти се намери кръвта на души, невинни сиромаси, които не си намерила да подкопават. Но въпреки всички тези неща,


Напийте го, защото против ГОСПОДА се превъзнесе, за да се валя Моав в бълвоча си, да стане за присмех и той.


Пророците пророкуват лъжливо и свещениците властват чрез тях; и народът Ми така обича. А какво ще правите накрая на всичко това?


Свикайте стрелци срещу Вавилон, всички, които опъват лък! Разположете стан отвред срещу него, да не оцелее никой! Отплатете му според делата му, според всичко, което е направил, така му направете, защото се е възгордял против ГОСПОДА, против Светия Израилев.


Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен.


Чуха, че въздишам, нямам утешител. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен.


Какво да ти засвидетелствам, с какво да те сравня, ерусалимска дъще? На какво да те оприлича, за да те утеша, сионска дъще? Защото разрушението ти е голямо като морето – кой може да те изцели?


Как потъмня златото, измени се най-чистото злато! Камъните на светилището се изсипаха по всички ъгли на улиците!


Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.


Затова, ето, Аз ще я привлека и ще я заведа в пустинята, и ще говоря на сърцето є.


Това ще им стане заради високомерието им, защото хулеха народа на ГОСПОДА на Войнствата и се големееха против него.


и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.


Тогава извикахме към ГОСПОДА, Бога на бащите си, и ГОСПОД послуша гласа ни и видя унижението ни, труда ни и притеснението ни.


ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД.


О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си!


Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом; и ако започне първо от нас, какъв ще бъде краят на тези, които не се покоряват на Божието благовестие?


И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му!


Последвай ни:

Реклами


Реклами