Първо Царе 24:8 - Библия синодално издание (1982 г.)

⁸ И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя.

Цариградски

⁸ И след това стана Давид та излезе от пещерата, и извика отзад Саула и рече: Господарю мой царю! И когато погледна Саул отзаде си, Давид се наведе с лицето си до земята та му се поклони.

Ревизиран

⁸ После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

Верен

⁸ И Давид възпря мъжете си с тези думи и не им позволи да се вдигнат против Саул. А Саул стана от пещерата и си отиде по пътя.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁸ И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя.

Библия ревизирано издание

⁸ После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁸ После стана Давид, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

Първо Царе 24:8 Кръстосани препратки

Битие 17:3

Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:

Трето Царе 1:31

Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!

Изход 20:12

Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

Римляни 13:7

И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък – данък; комуто берия – берия; комуто страх – страх; комуто чест – чест.

Първо Петрово 2:17

Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте.

Първо Царе 20:41

Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.

Първо Царе 24:7

И рече на людете си: да ми не дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да туря ръка върху него, понеже той е помазаник Господен.

Първо Царе 24:9

След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: „господарю мой, царю!“ Саул погледна назад, и Давид падна с лице на земята, и (му) се поклони.

Първо Царе 26:17

И Саул позна гласа на Давида и рече: твоят ли е тоя глас, сине мой Давиде? И рече Давид: моят глас е, господарю мой, царю.

Първо Царе 28:14

Какъв е той наглед? попита я Саул. Тя отговори: излиза от земята престарял мъж, облечен в дълга дреха. Тогава Саул узна, че това е Самуил, падна ничком на земята и се поклони.