Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Матей 26:63 - Библия синодално издание (1982 г.)

63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?

Вижте главата копие


Още версии

Цариградски

63 А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий.

Вижте главата копие

Ревизиран

63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

Вижте главата копие

Новият завет: съвременен превод

63 Но Исус не отговори. Първосвещеникът отново му каза: „Заклевам те в живия Бог! Кажи ни, ти ли си Месията, Божият Син?“

Вижте главата копие

Верен

63 Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“

Вижте главата копие




Матей 26:63
42 Кръстосани препратки  

Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа.


Царят му каза: колко пъти ще те заклевам да ми не говориш нищо, освен истината в име Господне?


защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?


Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.


Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.


Ако някой съгреши с това, че, бидейки запитан под клетва, не обади онова, на което е бил свидетел, що е видял, или знае, той взима върху си грях.


Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.


И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?


И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.


И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.


и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!


надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.


А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!


И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.


Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?


И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.


Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.


Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.


Аз и Отец едно сме.


на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?


А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.


Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.


И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.


А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.


и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.


Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.


Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,


кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;


Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул (твърде безразсъдно) закле народа, като рече: проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове. И никой от народа не вкуси храна.


И народът влезе в гората, казвайки: ето, тече мед. Ала никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.


И един от народа му рече, думайки: баща ти закле народа, като рече: проклет, който днес вкуси храна; от това народът изнемощя.


Последвай ни:

Реклами


Реклами