Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Лука 24:32 - Библия синодално издание (1982 г.)

32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?

Вижте главата копие


Още версии

Цариградски

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?

Вижте главата копие

Ревизиран

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

Вижте главата копие

Новият завет: съвременен превод

32 Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“

Вижте главата копие

Верен

32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

32 И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

Вижте главата копие




Лука 24:32
14 Кръстосани препратки  

Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;


извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;


Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.


Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.


Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат.


Намерих Твоите думи и ги погълнах; и Твоето слово ми биде за радост и веселие на сърцето; защото Твоето име е призовано върху мене, Господи, Боже Саваот.


И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах.


Моето слово не е ли като огън, казва Господ, и не е ли като чук, който разбива скала?


И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.


Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,


Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.


И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.


Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.


Последвай ни:

Реклами


Реклами