Битие 47:18 - Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁸ И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;

Цариградски

¹⁸ И като се свърши оназ година, дойдоха при него втората година и рекоха му: Не ще да скрием от господаря нашего че оскудя среброто; и скотовете станаха на господаря нашего: не остана друго пред господаря нашего освен телесата ни и земята ни.

Ревизиран

¹⁸ И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

Верен

¹⁸ И като измина онази година, дойдоха при него и втората година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките пари свършиха и добитъкът стана собственост на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁸ И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си.

Библия ревизирано издание

¹⁸ След като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

Битие 47:18 Кръстосани препратки

Битие 47:17

И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.

Битие 47:19

защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.

Четвърто Царе 6:26

Еднаж израилският цар вървеше по стената, и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю.

Йеремия 38:9

„господарю мой, царю! зле сториха тия люде, като постъпиха тъй с пророк Иеремия, когото хвърлиха в ямата; той ще умре там от глад, защото в града вече няма хляб“.