Битие 24:67 - Библия синодално издание (1982 г.)

⁶⁷ И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).

Цариградски

⁶⁷ И Исаак я въведе в шатъра на майка си Сарра; и взе Ревека, и стана му жена, и възлюби я; и утеши се Исаак след смъртта на майка си.

Ревизиран

⁶⁷ Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след <смъртта> на майка си.

Верен

⁶⁷ Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁶⁷ Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.

Библия ревизирано издание

⁶⁷ Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

Битие 24:67 Кръстосани препратки

Битие 18:6

И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (ѝ) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.

Битие 24:66

Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.

Битие 25:1

Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

Битие 25:20

Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.

Битие 29:18

Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

Битие 37:35

И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.

Битие 38:12

Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.

Песен на песните 8:2

Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.

Първо Солуняни 4:13

Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.

Първо Солуняни 4:15

Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,