Второ Летописи 30 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г
Второ Летописи 30

¹ След това Езекия прати вест по цял Израил и Юда, писа още и писма на Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа, Израилевия Бог.

² Защото царят и първенците му, и цялото общество в Ерусалим се бяха съветвали да направят пасхата във втория месец.

³ Понеже не можаха да я направят на точното време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Ерусалим.

⁴ И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

⁵ Затова решиха да прогласят по цял Израил – от Вирсавее до Дан – покана да дойдат, за да направят пасха на Господа, Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

⁶ И тъй, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по цял Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израил, обърнете се към Господа, Бога на Авраам, на Исаак и на Израил, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

⁷ Не бъдете като бащите си и като братята си, които престъпваха законите на Господа, Бога на бащите ви и Той ги предаде на опустошение, както виждате.

⁸ Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

⁹ Защото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и на чадата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

¹⁰ Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя, чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях.

¹¹ Някои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Ерусалим.

¹² А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господнето слово.

¹³ И се събра в Ерусалим много народ, за да пази празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

¹⁴ И станаха, та махнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, махнаха и всички кадилни олтари и ги хвърлиха в потока Кедрон.

¹⁵ Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците, и левитите, засрамени, се осветиха и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

¹⁶ И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Мойсей; и свещениците ръсеха с кръвта, подадена им от ръката на левитите.

¹⁷ И понеже имаше мнозина в събранието, които не се бяха осветили, левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета, за всички, които не бяха чисти, за да ги посветят на Господа.

¹⁸ При все че голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не се бяха очистили, все пак ядоха пасхата, не според предписанието; защото Езекия се бе помолил за тях: Благият Господ да бъде милостив към всеки,

¹⁹ който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите му, ако и да не е очистен според очистването, изисквано за светилището.

²⁰ И Господ послуша Езекия и прости на народа.

²¹ И израиляните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

²² И Езекия говори насърчително на всички левити, които разбираха добре Господнята служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха примирителни жертви и славословеха Господа, Бога на бащите си.

²³ Тогава цялото общество се съгласи да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

²⁴ Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

²⁵ И се развеселиха всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израил, и чужденците, надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

²⁶ Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломон, Давидовия син, не бе ставало такова нещо в Ерусалим.

²⁷ След това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.