А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“
Левит 5:1 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ако някой съгреши в това, че като свидетел бъде запитан дали е видял или знае нещо, а той не каже, тогава поема грях върху себе си. Цариградски И ако някой съгреши и чуе гласа на клетва, и е свидетел, или е видял, или знае: ако не обади, той ще понесе беззаконието си. Ревизиран Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел <в някое дело>, и чуе <че го попитат с> думи на клетва дали е видял или знае <за работата>, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си. Верен И ако някой съгреши в това, че като го попитат под клетва, а той е бил свидетел – или е видял, или знае – ако не каже, ще понесе беззаконието си. Библия ревизирано издание Ако някой съгреши в това, че в качеството на свидетел в някое дело чуе, че го попитат под клетва дали е видял или знае за работата, а той не каже, тогава ще носи отговорност за беззаконието си. Библия синодално издание (1982 г.) Ако някой съгреши с това, че, бидейки запитан под клетва, не обади онова, на което е бил свидетел, що е видял, или знае, той взима върху си грях. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Ако някой съгреши в това, че като свидетел в някое дело бъде запитан под клетва дали е видял или знае за случилото се, а той не казва, тогава ще носи отговорност за беззаконието си: |
А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“
Когато някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне, и поради това дойдат пред Твоя жертвеник в този храм,
А царят му каза: „Колко пъти ще те заклевам в името на Господа да ми пророчестваш само истината!“
Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен. Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,
Който дели кражба с крадец, мрази живота си; той чува за проклятия към съдията, но не го известява.
та да не би да се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „Кой е Господ?“; да не би да обеднея, да започна да крада и да оскверня името на своя Бог.
Освободена от страдания, душата Му ще види светлина и ще се насити. Той, Праведникът, Моят Служител, ще оправдае мнозина чрез познанието за Него и ще понесе греховете им върху Себе Си.
защото страната се изпълни с прелюбодейци, защото земята плаче от проклятие, изсъхнаха пасбищата в степите. Тичат към злото и силата им е неправда,
Онзи, който съгрешава, той ще умре! Синът не носи вината на баща си, нито бащата носи вината на сина си. Праведността на праведния ще бъде вменена единствено на него, а беззаконието ще тегне върху беззаконника.
Ето животът на всички е Мой. Както животът на бащата, така и животът на сина са Мои. Онзи, който съгреши, той ще умре.
Онзи, който я яде, ще понесе грях върху себе си, понеже е осквернил святостта на Господа; този човек ще бъде изтребен изсред народа си.
Ако някой вземе сестра си, дъщеря на баща си или дъщеря на майка си, и види голотата ѝ, и тя види голотата му – това е безчестие; да бъдат изтребени пред очите на народа си; той е открил голотата на своята сестра, той ще понесе греха си.
„Кажи на израилтяните: „Ако някой невинно съгреши, като извърши нещо, което Господ е заповядал да не се прави, тогава:
„Ако някой наруши закона и неволно съгреши относно посветените вещи на Господа, нека за вината си да принесе на Господа овен без недостатък от стадото си като жертва за вина; а стойността да се определи в сребърни сикли, както обикновено, съобразно сикъла на светилището.
Ако някой съгреши и извърши нещо против заповедите на Господа, което не е трябвало да върши, и по незнание стане виновен и поеме върху себе си грях,
Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си.
А който е чист и не е на път, и не направи Пасха – този човек да бъде изтребен сред своя народ, защото той не е принесъл на Господа принос в определеното време; нека този човек носи греха си.
Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“
Той Сам възнесе с тялото Си нашите грехове на кръстното дърво, за да бъдем мъртви за греховете и да живеем за правдата – чрез Неговата рана се изцелихте.
Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене – аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“