Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Първо Петрово 3:6 - Библия синодално издание (1982 г.)

както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

както Сара се покоряваше Аврааму и наричаше го господин; на която вие станахте дъщери кога правите добро и не се боите от никакъв страх.

Вижте главата

Ревизиран

както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

също както и Сара се подчиняваше на Авраам и го наричаше свой господар. Вие сте нейни дъщери, ако вършите добро, без да се боите от нищо.

Вижте главата

Верен

както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар, чиито деца станахте и вие, като правите добро и не се боите от никаква заплаха.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Сарра се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. Вие сте нейни дъщери, ако правите добро, без да се боите от нищо.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.

Вижте главата
Други преводи



Първо Петрово 3:6
12 Кръстосани препратки  

Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.


Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (ѝ) рече: не, ти се засмя.


Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.


А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене?


Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;


И призори дойде жената, и падна при къщните врата на човека, у когото беше господарят ѝ, и лежа до съмване.