Притчи 19:18 - Библия синодално издание (1982 г.)

Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.

Наказвай сина си додето има надежда; Но не подигай душата си да го умъртвиш.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

Наказвай сина си, докато има надежда, но не надигай душата си да го умъртвиш.

Наказвай сина си, докато има надежда, и не се смущавай от плача му.

Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Наказвай сина си, докато има надежда; и не закоравявай сърцето си, та да го оставиш да загине.

Притчи 19:18
9 Кръстосани препратки

Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.

Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.

Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.

Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.

Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си.

Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти.

Ако някой има буен и непокорен син, който не слуша гласа на баща си и гласа на майка си, и те са го наказвали, но той ги не слуша, –

Спонсорирани линкове