И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
Йеремия 50:5 - Библия синодално издание (1982 г.) ще питат за пътя към Сион и, обърнати с лице към него, ще думат: идете и се присъединете към Господа с вечен съюз, който не ще се забрави. Цариградски Ще питат за Сион С лицата си обърнати на там, и ще говорят: Елате и да се съединим с Господа В завет вечен който няма да се забрави. Ревизиран Ще питат за Сион С лицата си <обърнати> към него, <и ще казват>: Дойдете, да се присъединим към Господа Във вечен завет, който няма да се забрави, Верен Ще питат за Сион с лицата си насочени към него: Елате да се прилепим към ГОСПОДА във вечен завет, който няма да се забрави! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Те ще питат за пътя към Сион, накъдето е обърнат погледът им: „Елате, нека се привържем към Господ с вечен завет, който никога няма да бъде забравен.“ Библия ревизирано издание Ще питат за Сион с лицата си, обърнати към него, и ще казват: Елате да се присъединим към Господа във вечен завет, който няма да бъде забравен. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Ще питат за Сион с лица обърнати към него и ще казват: Елате, да се присъединим към Господа във вечен завет, който няма да се забрави. |
И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
тъй е и с моя дом у Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. Тъй изхожда от Него всичкото ми спасение и всичкото ми желание.
Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път; нечистият не ще ходи по него; но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят.
Приклонете ухо и дойдете при Мене: послушайте, и душата ви ще бъде жива, – и ще ви дам завет вечен, неизменните милости, обещани Давиду.
В ония дни Иудиният дом ще дойде при Израилевия дом, и ще дойдат заедно из северната земя в земята, която Аз дадох за наследство на отците ви.
Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си вървяла; връщай се, дево Израилева, връщай се в тия твои градове.
Защото ще дойде ден, когато стражата по Ефремова планина ще извика: „ставайте, да възлезем на Сион при нашия Господ Бог“.
И ще сключа с тях вечен завет, по който не ще се отвърна от тях, и ще им правя добро, и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене.
Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим,
И ти ще си спомниш за твоите пътища, и ще те е срам, кога почнеш да приемаш сестрите си, по-големите от тебе, както и по-малките от тебе, и кога почна да ти ги давам за дъщери, но не от твоя съюз.
В тая земя, на планините Израилеви, Аз ще ги направя един народ, и един Цар ще бъде цар на всички тях, и не ще бъдат вече два народа и занапред вече не ще се делят на две царства.
И ще се съберат синовете Иудини и синовете Израилеви наедно и ще си поставят един главатар и ще излязат из земята на преселението, защото велик е денят на Изрееля!
След това ще се обърнат синовете Израилеви и ще потърсят Господа, своя Бог, и Давида, своя цар, и ще благоговеят пред Господа и пред благостта Му в последните дни“.
В скръбта си те от ранно утро ще Ме търсят и ще казват: да идем и да се върнем при Господа! защото Той ни нарани – и Той ще ни изцели, порази – и ще превърже раните ни;
който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,
и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;