и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
Йеремия 42:14 - Библия синодално издание (1982 г.) „не, ние ще отидем в Египетската земя, дето няма да видим война и няма да чуем тръбен глас, и няма да гладуваме, и там ще живеем“, – Цариградски И речете: Не; но ще идем в Египетската земя Дето няма да видим бран, И глас тръбен няма да чуем, И за хляб няма да огладнеем, И там ще се населим, Ревизиран И речете: Не, но ще идем в Египетската земя, Гдето няма да видим война, Нито да чуем тръбен глас. Нито да огладнеем за хляб, И там ще живеем, - Верен и кажете: Не, в египетската земя ще отидем, където няма да видим война и няма да чуем глас на тръба, и няма да гладуваме за хляб; и там ще живеем! – Съвременен български превод (с DC books) 2013 и речете: „Не! Ние ще отидем в египетската земя, където няма да видим война и няма да чуем звук на тръба, и няма да огладнеем за хляб, и там ще живеем“, Библия ревизирано издание и кажете: Не, а ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб, и там ще живеем – Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г и речете: Не, но ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб и там ще живеем – |
и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
и казвахте: „не, ние на коне ще побегнем“, – затова и ще бягате; „ние с бързи коне ще избягаме“, – затова и които ви гонят, ще бъдат бързи.
без да попитат устата Ми, отиват в Египет, за да се подкрепят със силата на фараона и да се укрият под сянката на Египет.
Горко на ония, които отиват в Египет за помощ, надяват се на коне и се осланят на колесници, защото били много, и на конници, защото били твърде силни, а на Светия Израилев не поглеждат и към Господа не прибягват!
Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.
и отидоха в Египетската земя, защото не послушаха гласа Господен, и стигнаха до Тафнис.
И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли подобре да се върнем в Египет?
малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас?
Само да не умножава конете си и да не върне народа в Египет, за да умножи конете си, понеже Господ ви каза: „не се връщайте вече по тоя път“;
такъв човек, който, като чуе думите на тая клетва, да се похвали в сърцето си и каже: „добре ще ми бъде, макар че ще ходя по прищевките на сърцето си“; тъй ще пропадне ситият заедно с гладния;