И във всяка област и във всеки град, където стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от народа на земята станаха юдеи; защото ги обзе страх от юдеите.
Естир 9:27 - Библия ревизирано издание юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тези два дни според предписаното от тях и във времето им всяка година; Цариградски Юдеите направиха устав, и приеха на себе си и на потомството си и на всички що се приложиха тям, да не престанат никога от да пазят тези два дена според писаното за тях и според времето им всяка година; Ревизиран юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година; Верен юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, да не престанат никога да празнуват тези два дни според предписаното за тях и в определеното време всяка година; Съвременен български превод (с DC books) 2013 юдеите установиха този празник като задължителен и неотменен и го приеха в обичаите си за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях. Възпоменанието за тези два дена да е ежегодно според предписанията. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г юдеите постановиха и приеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, винаги да празнуват тези два дни според предписаното за тях и в определеното им време. |
И във всяка област и във всеки град, където стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от народа на земята станаха юдеи; защото ги обзе страх от юдеите.
Тогава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всички юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир, до близките и до далечните,
с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец Адар, и петнадесетия от същия,
и тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.
За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди
И много племена ще отидат и ще кажат: Елате, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката и словото Господне – от Йерусалим.
А чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не казва: Господ съвсем ще ме отдели от народа Си; нито да каже скопецът: Ето, аз съм сухо дърво.
Също и чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат, да обичат името на Господа и да бъдат Негови слуги – всеки от тях, който пази съботата, да не я оскверни, и държи завета Ми,
Тогава ще си спомниш за пътищата си и ще се засрамиш, когато приемеш сестрите си, по-големите и по-малките; и ще ти ги дам за дъщери, но не според завета Ми с теб.
И в онзи ден много народи ще се прилепят към Господа и ще бъдат Мой народ, и Аз ще обитавам сред теб, и ще познаеш, че Господ на Силите ме е изпратил при теб.
Така казва Господ на Силите: В онези дни десет мъже от всичките езици на народите ще хванат – да!, – ще хванат полата на един, който е юдеин, и ще кажат: Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.
Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришълец между вас, един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие, така ще бъде и чужденецът пред Господа.
Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха.
Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израил, както е и до днес.