Псалми 78 - Библия ревизирано издание

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

¹ Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

² Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

³ Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

⁴ няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

⁵ защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

⁶ за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

⁷ За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

⁸ и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

⁹ Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

¹⁰ Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

¹¹ а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

¹² Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

¹³ Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

¹⁴ Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

¹⁵ Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

¹⁶ И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

¹⁷ Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁸ Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си,

¹⁹ и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

²⁰ Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

²¹ Затова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил;

²² защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

²³ При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

²⁴ и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

²⁵ Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

²⁶ Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

²⁷ Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък;

²⁸ и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

²⁹ И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

³⁰ А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

³¹ гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил.

³² При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

³³ Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

³⁴ Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

³⁵ и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител.

³⁶ Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

³⁷ защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

³⁸ Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

³⁹ а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

⁴⁰ Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

⁴¹ като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев!

⁴² Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

⁴³ как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

⁴⁴ и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

⁴⁵ как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

⁴⁶ и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

⁴⁷ Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им,

⁴⁸ и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии;

⁴⁹ как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, –

⁵⁰ изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

⁵¹ как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама,

⁵² а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

⁵³ и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри;

⁵⁴ как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

⁵⁵ и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена.

⁵⁶ Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

⁵⁷ а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

⁵⁸ Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

⁵⁹ Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил,

⁶⁰ така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората,

⁶¹ и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

⁶² Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

⁶³ Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

⁶⁴ Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

⁶⁵ Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

⁶⁶ и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

⁶⁷ При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

⁶⁸ а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

⁶⁹ Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

⁷⁰ Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

⁷¹ от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

⁷² Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.