Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Първо Петрово 3:6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, когато правите добро и не се боите от никакво заплашване.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

както Сара се покоряваше Аврааму и наричаше го господин; на която вие станахте дъщери кога правите добро и не се боите от никакъв страх.

Вижте главата

Ревизиран

както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

също както и Сара се подчиняваше на Авраам и го наричаше свой господар. Вие сте нейни дъщери, ако вършите добро, без да се боите от нищо.

Вижте главата

Верен

както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар, чиито деца станахте и вие, като правите добро и не се боите от никаква заплаха.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Сарра се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. Вие сте нейни дъщери, ако правите добро, без да се боите от нищо.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.

Вижте главата
Други преводи



Първо Петрово 3:6
12 Кръстосани препратки  

И тъй, Сара се засмя в себе си, като си казваше: Като съм остаряла и като господарят ми е стар, дали ще има за мене удоволствие?


Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А Той каза: Не; ти се засмя.


така Царят ще пожелае твоята красота; защото Той е Господарят ти; и ти Му се поклони.


И от кого си се уплашила и се боиш, та да Ме излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраниш в сърцето си? Не е ли защото Аз дълго мълчах, та ти престана да се боиш от Мене?


А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;


И тъй, призори жената дойде и падна до вратата на къщата на човека, където беше господарят ѝ, и там лежа до съмване.