когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?
Откровение 1:16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше двуостър меч; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. Още версииЦариградски и имаше в дясната си ръка седем звезди, и из устата му излязваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше както свети слънцето в силата си. Ревизиран и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му <светеше>, както свети слънцето в силата си. Новият завет: съвременен превод В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко. Верен И в дясната Си ръка имаше седем звезди, и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни, и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше изострен и от двете страни меч. Лицето Му сияеше като слънце в силата си. Библия ревизирано издание и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. |
когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?
Коя е тази, която поглежда като зората, ясна като луната, светла като слънцето, царствена като войска със знамена?
но с праведност ще съди сиромасите и със справедливост ще решава за смирените по земята; ще порази земята с жезъла на устата Си и с дишането на устните Си ще умъртви нечестивия.
Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; защото Господ на силите ще царува на Сионския хълм и в Ерусалим, и пред неговите старейшини, със слава.
Направи устата Ми като остър меч, покри Ме под сянката на ръката Си; направи Ме лъскава стрела, и Ме скри в колчана Си.
Разумните ще сияят със светлината на простора, и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите, до вечни векове.
Издигна се чак до небесното войнство и свали на земята част от това войнство и от звездите, и ги стъпка.
А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на Правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете, и ще се разиграете като телци из обора.
И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.
по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия и мене, и тези, които пътуваха с мене.
Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.
Ето я тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.
И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; наглавата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му – като огнени стълбове.
И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете ѝ, и на главата ѝ венец от дванадесет звезди.
От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с железен жезъл и ще стъпче винения лин на яростния гняв на Бога Всемогъщи.
А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им.
До ангела на Ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника:
Затова, покай се; и ако ли не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях, с меча, който излиза от устата Ми.
До ангела на Сардийската църква пиши: Това казва Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.
но Ехуд си направи меч двуостър, дълъг един лакът, и го опаса под горната си дреха на дясното си бедро.
Така да погинат всички твои врази, Господи; а онези, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това земята имаше спокойствие четиридесет години.