И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на хоронеца Санбалат; затова го изпъдих от мене.
Неемия 4:1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Санбалат, когато чу, че изграждаме отново стената, се разгневи, много възнегодува и се присмя на юдеите. Цариградски А когато чу Санавалат че ние градим стената, разгневи се, и много се разсърди, и присмя се на Юдеите. Ревизиран А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите. Верен А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че стените на Йерусалим се възстановяват и пробивите се запълват, много се разгневиха. Библия ревизирано издание А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите. Библия синодално издание (1982 г.) Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите; |
И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на хоронеца Санбалат; затова го изпъдих от мене.
А когато хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израиляните.
А хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гешем, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и казваха: Какво е това, което правите? Искате да се повдигнете против царя ли?
Така бе завършена стената на двадесет и петия ден от месец елул, за петдесет и два дни.
И когато чуха това, всичките ни неприятели, всички племена наоколо се уплашиха и много се снишиха в своите очи; защото познаха, че това дело е извършено от нашия Бог.
И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене.
Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много и прати да погубят всички мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и надолу, според времето, което бе внимателно научил от мъдреците.
И сплетоха венец от тръни, и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в десницата Му; и като коленичеха пред Него, присмиваха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, и, изпълнени със завист,