Евреи 11 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеде ност в неща, които не се виждат.

² Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.

³ С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.

⁴ С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.

⁵ Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.

⁶ А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек; защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.

⁷ С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждат, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си. Чрез тазивяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

⁸ С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива.

⁹ С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда, и живя в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

¹⁰ Защото очакваше града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.

¹¹ С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Онзи, Който се бе обещал.

¹² Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

¹³ Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията, но ги видяха и приветстваха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.

¹⁴ А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

¹⁵ и ако наистина са имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

¹⁶ Но сега желаят едно по-добро отечество, тоест небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁷ С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да, този, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,

¹⁸ този, комуто беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“;

¹⁹ като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи обратно като предобраз на възкресението.

²⁰ С вяра Исаак благослови Яков и Исав даже относно бъдещите неща.

²¹ С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се върху края на тоягата си.

²² С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израиляните от Египет и даде поръчка за костите си.

²³ С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед.

²⁴ С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

²⁵ и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

²⁶ като разсъди, че укорът за Помазаника е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.

²⁷ С вяра напусна Египет, без да се бои от царевия гняв; защото издържа като един, който виждаше Невидимия.

²⁸ С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.

²⁹ С вяра израиляните минаха през Червено море като по суша, което се опитаха и египтяните, и се издавиха.

³⁰ Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

³¹ С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.

³² И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гидеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още и Самуил, и пророците;

³³ които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,

³⁴ угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, от слаби ставаха силни, ставаха храбри в битка, обръщаха в бяг чужди войски.

³⁵ Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

³⁶ Други пък изпитваха подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници;

³⁷ с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с меч, скитаха се в овчи и в кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;

³⁸ те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

³⁹ Но всички тези, ако и да сполучиха да се свидетелства добре за тях поради вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,

⁴⁰ защото Бог бе промислил за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.