Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като се преоблече, влезе в Господния дом и се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.
Второ Царе 12:21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А слугите му го попитаха: Какво е това, което стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, стана и яде хляб! Цариградски И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб. Ревизиран А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб! Верен Тогава слугите му му казаха: Какво е това, което направи ти? Когато детето беше живо, ти пости и плака за него; а когато детето умря, ти стана и яде хляб! Съвременен български превод (с DC books) 2013 А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“ Библия ревизирано издание А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб! Библия синодално издание (1982 г.) И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи). |
Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като се преоблече, влезе в Господния дом и се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.
А той каза: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? Може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо.
Спомни си, Господи, как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.