Второ Царе 12:22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²² А той каза: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? Може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо.

Цариградски

²² И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.

Ревизиран

²² А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.

Верен

²² А той каза: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казах: Кой знае, може ГОСПОД да бъде милостив към мен и детето да остане живо.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²² Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: „Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?“

Библия ревизирано издание

²² А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?

Второ Царе 12:22 Кръстосани препратки

Исаия 38:5

Иди, кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

Йона 1:6

Затова, началникът на кораба се приближи към него и му рече: Как можеш да спиш? Стани, призови Бога си, та дано Бог си спомни за нас и да не загинем.

Йоил 2:14

Кой знае дали Той не ще се отвърне и разкае, та да остави благословение след Себе Си, – колкото за хлебен принос и възлияние на Господа, вашия Бог?

Йоил 1:14

Назначете пост, свикайте тържествено събрание, съберете старейшините и всички жители на страната в дома на Господа, вашия Бог, и извикайте към Господа.

Амос 5:15

Мразете злото, обичайте доброто и установявайте правосъдие при портата. Може би Господ, Бог на силите, да се смили над останалите от Йосиф.

Второ Царе 12:21

А слугите му го попитаха: Какво е това, което стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, стана и яде хляб!

Четвърто Царе 20:3

Спомни си, Господи, как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.