И на седмия ден се бояха да му кажат, че детето е умряло, защото си казваха: Ето, докато детето бе още живо, говорехме му и той не слушаше думите ни; колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
Второ Царе 12:19 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето е умряло; затова Давид попита слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря. Цариградски Но като видя Давид че рабите му шепнеха помежду си, разумя Давид че е умряло детето; за това рече Давид на рабите си: Умря ли детето? И те рекоха: Умря. Ревизиран Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря. Верен А Давид видя, че слугите му си шепнеха, и Давид разбра, че детето беше мъртво. И Давид каза на слугите си: Умря ли детето? И те казаха: Умря. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“ Библия ревизирано издание Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря. Библия синодално издание (1982 г.) Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря. |
И на седмия ден се бояха да му кажат, че детето е умряло, защото си казваха: Ето, докато детето бе още живо, говорехме му и той не слушаше думите ни; колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като се преоблече, влезе в Господния дом и се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.
И духът на цар Давид копнееше за Авесалом, защото царят се беше утешил за Амноновата смърт.
Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда.