когато Иезавел изтребваше пророците Господни, Авдий взе сто пророка и ги кри в пещери, по петдесет човека, и ги храни с хляб и вода.
Първо Царе 22:16 - Библия синодално издание (1982 г.) И царят рече: Ахимелехе, ти трябва да умреш, ти и целият ти бащин дом. Цариградски И рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и всичкий ти бащин дом. Ревизиран Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом. Верен Но царят каза: Непременно ще умреш, Ахимелех, ти и целият ти бащин дом! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“ Библия ревизирано издание Но царят каза: Със сигурност ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом. |
когато Иезавел изтребваше пророците Господни, Авдий взе сто пророка и ги кри в пещери, по петдесет човека, и ги храни с хляб и вода.
А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях.
Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.
Бащите да не бъдат наказвани със смърт за децата, и децата да не бъдат наказвани със смърт за бащите; всеки да бъде наказван със смърт за своя грях.
И Саул рече: нека Бог ми направи туй и туй, и още повече да направи; ти, Ионатане, трябва днес да умреш.
Защото през всички дни, докле Иесеевият син живее на земята, няма да устоиш ни ти, ни царството ти; а сега прати и го доведи при мене, понеже е обречен на смърт.
Сега ли пръв път питам Бога за него? Не, не обвинявай в това, царю, раба си и целия ми бащин дом, защото в цялата тази работа твоят раб не знае нищо, нито малко, нито голямо.
И царят рече на телохранителите, които стояха при него: идете, убийте свещениците Господни, защото и тяхната ръка е с Давида, и те знаеха, че той е избягал, а ми не обадиха. Но царските слуги не искаха да вдигнат ръце, за да убият свещениците Господни.