Четвърто Царе 4:40 - Библия ревизирано издание После сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него. Цариградски После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат. Ревизиран После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него. Верен После сипаха на мъжете да ядат. А като ядоха от яденето, извикаха и казаха: Божи човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат. Библия синодално издание (1982 г.) Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г После сипаха на мъжете да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него. |
Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
Царят пак прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
Царят пак прати трети петдесетник с петдесетте му войници. А третият петдесетник, като се изкачи, дойде и коленичи пред Илия, и го помоли: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои слуги.
Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при Илия, който седеше на върха на хълма, и му каза: Божий човече, царят казва: Слез.
Затова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.
После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.
Но сега прости, моля, греха ми само този път и се помолете на Йехова, вашия Бог, само да отмахне от мене тази смърт.
После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива (затова бе наречена Мера).
змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
И ето благословението, с което Божият човек Моисей благослови израилтяните преди смъртта си.