20 Но Авраам ашезь кафтолда, ашезь лотка кемамда Шкаень надияфтомати и, амолямок вий кемамаста, шназе Шкайть.
Тянь няемста сембе дивандасть и кармасть шнамонза Шкайть, кона макссь ломаттненди тяшка азорксши.
Захария мярьгсь ангелти: «Кода содаса – видет тонь валхне али аф? Мон сирян, рьвязевок эряфкшу».
Павазуват тон, кемайсь, сяс мес пяшкоди ся, мезе азфоль тейть Азорть пяльде».
Тяда уда, кемоста ащеда кемамаса, уледа аф пеликс и виикс!
Сяс монь пара мялезон, мзярда мон лафчан али монь сялдсамазь Христость инкса, мзярда инксонза повондан стакашис, панцемас, люпштамас! Вдь мзярда мон лафчан, эста вииян.
И мекольцесь, кемай ялгат, кемокснеда Азорса и Сонь инь оцю вийсонза.
Тяфта, цёрай, кемокснек пароказнеса, конац ули Христос Иисусса!