31 Ломаттне карнезь синь юватькшнемда, но сят пешкоткшнесть сядонга кайгиста: «Азор, Давидонь Цёрац, ужяльдемасть минь!»
Но Иисус каршезонза валга ашезь аза. Сонь тонафниенза маладсть и мярьгсть Тейнза: «Тик авати, мезе веши, сяс мес сон моли мельганк и юватькшни».
Вятсть Иисусти шабат и эняльдсть Тейнза путомс лангозост кядензон и озондомс инксост, но тонафнихне карнезь шабань вятихнень.
Тоса, кить трваса, озафтольхть кафта сокорхт. Синь кулезь: вакскаст ётай Иисус, и ушедсть юватькшнема: «Азор, Давидонь Цёрац, ужяльдемасть минь!»
Иисус лоткась и тердезень малазонза. «Мезе мяленте тифтемс Монь кядьстон?», – кизефтезень Сон.
Мзярда Иисус тусь тоста, мельганза мольсть кафта сокорхт и юватькшнесть: «Иисус, Давидонь Цёрац, ужяльдемасть минь!»
Инголе молихне карнезь юватькшнемда, аньцек сон сядонга кайгиста пешкодсь: «Давидонь Цёрац, ужяльдемак монь!»
Апак лотксек озонкшнеда; озондомста уледа эрект и Шкайти сюконяйкс.
апак лотксек озондода,