40 Кода Иона ульсь оцю калть потмоса колма шит и колма вет, стане Ломанень Цёраське ули модать потмоса колма шит и колма вет.
Вдь Ломанень Цёрась ваймамань шить лангсонга азор».
Ся пингста сявомок Иисус апак сёпт кармась азондома тонафниензонды: Тейнза сави молемс Иерусалиму и кирдемс лама маятамада ломаньтналонь оцюнятнень, озксвятиень оцюнятнень и койти тонафтыхнень эзда, и Сон ули шавф, а колмоце шиня вельмай кулофста.
и синь шавсазь Сонь, но колмоце шиня Сон вельмай кулофста». Тонафнихне прасть оцю ризфс.
«Эх, Шкаень кудонь срафты и колма шиста меки тии! Идек Эсь пряцень. Кда Тон Шкайть Цёрацат, валк крёзть лангста!»
Сон тяса аш, Сон вельмась, кода и корхтась. Маладода и ваность вастть, коса ащесь Азорсь.
Иисус корхтай тейнза: «Келаснень улихть варясна, менелень нармоттнень – пизосна, а Ломанень Цёрати аш коза путомс прянц».
Иисус мярьгсь тейст: «Калафтость тя Шкаень кудть, и Мон колма шиста путса сонь меки».