12 Иисус няезе сонь, тердезе малазонза и мярьгсь: «Ава, тон мянеть урмацень эзда».
Иисус якась сембе Галилеява, тонафтсь синагогава, пачфнесь Пара куля Шкаень Оцязорксшить колга и пчкафнезень ломаттнень эрь кодама урмада и сярятьфта.
Мзярда сась илядьсь, Иисусти вятсть кяжи ваймопожфса лама колафта. Сон валса панезень кяжи ваймопожфнень и пчкафтозень сембе сярядихнень.
Тоса ульсь кичкорготф ава, сон прокс ашезь машта видемомс. Авать эсонзоль аф ару ваймопожф, кона кемгафксува киза кирдезе сонь урмапотмоса.
Сон путозень лангозонза кядензон; авась эстокиге видемсь и кармась шнамонза Шкайть.
Кали Авраамонь тя стиренц, конань ни кемгафксува киза сотнезе Сатанась, афоль эряв нолдамс ня тярттнень эзда ваймамань шиня?»