4 Мон седиге аварьгодонь, сяс мес ашезь мув фкявок кондясти тя книгать панжемс и лувомс, и мянь варжакстомс эзонза.
Тяда меле мон варжакстонь и няень менельса панжада кенкш, и кулине сяка вайгяльть, кона ни инголи корхтась тейне торама лаца. Сон мярьгсь: «Кепотть тяза, Мон няфтьса тейть, мезти улема тяда меле».
Но панжемс тя книгать и варжакстомс эзонза кивок ашезь машта – аф менельса, аф модать лангса, аф модать ала.
Эста атятнень ёткста фкясь мярьгсь тейне: «Тят аварде! Ватт, Иудань юромста Лефсь, кона лиссь Давидонь юрста, сяськсь. Тейнза валхтовихть пякстамань сисем тяштьксне и панжеви книгась».