41 И нинге сяда лама ломань кармась кемама Иисусти, сяс мес марязь Сонь валонзон.
И дивандасть Сонь тонафтоманцты, сяс мес валсонза марявсь азорксши.
Сяс Самариянь эряйхне, мзярда састь Иисусти, эняльдсть Тейнза ащемс ширесост; и Сон ащесь тоса кафта шит.
А ся авати корхтасть: «Кематама ни аф тонь валхнень инкса; минць кулхцондоськ Иисусть и содасаськ: Сон афкукс масторлангть Идиец, Христоссь».
Аньцек Ваймопожфсь кази эряф, ломанть тяса аш виец. Валхне, конатнень Мон тейнть азыне, – ваймопожф и эряма.
Ваныхне мярьгсть: «Мзярдонга кивок ашезь корхта Тя Ломанть лаца».
Но мзярда лангозонт валги Иняру Ваймопожфсь, тейнть максови вий и карматада азондома ломаттненди семботь, мезе содатада колган – Иерусалимса и марнек Иудеяса, Самариясонга и мянь модать пенц самс».
Кемаень пуромкссь ильхтезень кучфнень ки лангс. Сят тусть Финикиять и Самариять пачк, ки кувалма азондсть кемайхненди, кода лия тналонь ломаттне шарфтсть Шкайти, и сембе пяк кеняртькшнесть тянди.
Но кодак синь кармасть кемама Филиппонди, кона азондсь Шкаень Оцязорксшить и Иисус Христосонь лемонц колга, сембе кармасть кстиндафтома пря – алятневок, аватневок.
Апостолхне пачфтезь Пара кулять и азондсть Азорть колга. Сяда меле синь мрдасть Иерусалиму. Меки мрдамста синь пачфтезь Пара кулять ламоц Самариянь велева.
Шкайть эзда мезевок аф кяшеви. Сонь сельмонзон инголе сембось штада и панжада, Сон – Судьяньке и Сонь инголенза тейнек сави корхтамс сембе тевоньконь колга.