1 Тяни кулхцондода тинь, козят! Авардеда и кайгиста явседа зиянда, конат прайхть лангозонт.
Лиси мани шинясь и псиса косьфтасы тишеть, сонь панчфоц прай и мазышиц юмай. Тяфта козяське юмай-арай эсь тевонзон тиемста.
А тинь мезькска аф лувсасть ашушиса эряйть. Дяряй аф козятне люпштайхть эсонт и вятнетядязь судга?
Тяни кулхцондода сят, конат корхтайть: «Тячи али ванды минь тутама тяфтама-тяфтама ошс, карматама тоса кизоньберьф мишендема и кочкатама лама ярмак».
Шавода пря ризфта, авардеда и кайгиста явседа. Рахаманте араза авардемакс, кенярдеманте – ризфокс.