24 О кетти. Ёлда оны бир арслан расткетирип, ольдюрди. Онынъ джеседи ёлда серилип ята эди, эшеги исе янында тура эди. Арслан да джесетнинъ янында отура эди.
Биринджиси онъа: – Сен РАББИнинъ сесини динълемейсинъ! Шунынъ ичюн сен мындан кеткенде, сени арслан ольдюреджек, – деди. Адам кетти, ве арслан оны расткетирип ольдюрди.