Първо Коринтяни 8 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 8.

¹ Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. – Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.

² Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.

³ Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.

⁴ – Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.

⁵ Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци),

⁶ ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.

⁷ – Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.

⁸ Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.

⁹ Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.

¹⁰ Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?

¹¹ И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.

¹² А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.

¹³ Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.