Еклисиаст 9 - Библия ревизирано издание

Живот, използван по мъдър начин

¹ Защото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях.

² Всичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.

³ Това е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.

⁴ Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

⁵ Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен;

⁶ също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.

⁷ Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти.

⁸ Дрехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.

⁹ Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето – през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.

¹⁰ Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.

¹¹ Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая.

¹² Защото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.

¹³ И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):

¹⁴ Имаше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили.

¹⁵ Но в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.

¹⁶ Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат.

¹⁷ Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.

¹⁸ Мъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.