Четвърто Царе 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Обсадата се вдига

¹ Тогава Елисей каза: Слушайте Господнето слово. Така казва Господ: Утре по това време при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продава за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл.

² А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето и прозорци да би направил Господ на небето, можеше ли да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

³ А при входа на портата имаше четирима прокажени; и казаха си един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?

⁴ Ако речем да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега да идем да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем.

⁵ И така, на мръкване станаха, за да отидат към сирийския стан; а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

⁶ Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те си бяха рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетските царе и египетските царе, за да ни нападнат.

⁷ Затова бяха станали и побягнали в полумрака, оставяйки шатрите си, конете си и ослите си – целия стан, както си беше – и бяха побягнали, за да спасят живота си.

⁸ И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха, та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и оттам и отидоха, та скриха взетото.

⁹ Тогава си казаха: Ние не правим добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме, докато съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека отидем да съобщим това на царския дом.

¹⁰ И тъй, дойдоха, извикаха градските вратари и им съобщиха: Отидохме в стана на сирийците и ето, там нямаше ни човек, нито човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

¹¹ И вратарите извикаха и съобщиха това в царския дом.

¹² А царят, като стана през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво са ни направили сирийците. Те знаят, че сме гладни и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.

¹³ А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат пет от конете, които са останали в града (и те, както всички израиляни, които са оцелели тук; както цялото множество израиляни, са обречени на гибел) и нека пратим да видим.

¹⁴ И така, взеха две колесници с коне и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и каза: Идете и вижте.

¹⁵ И отидоха след тях до Йордан; и ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърляли в бързането си. И пратениците се върнаха, и явиха това на царя.

¹⁶ Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл и две сати ечемик – за един сикъл, според Господнето слово.

¹⁷ И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.

¹⁸ И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре по това време при самарийската порта две сати ечемик ще се продават за сикъл и една сата чисто брашно – за сикъл,

¹⁹ а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци да би направил Господ на небето, можеше ли да стане това нещо? А той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

²⁰ така и стана с него; защото народът го стъпка при портата и умря.