Първо Царе 5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Ковчегът на завета в Азот и Акарон

¹ А филистимците, като пле-ниха Божия ковчег, го занесоха от Евен-Езер в Азот.

² И филистимците взеха Божия ковчег, и го внесоха в капището на Дагон, и го поставиха до Дагон.

³ И на другия ден, когато азотяните станаха рано, ето Дагон паднал по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха на мястото му.

⁴ И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето Дагон пак паднал по лице на земята пред Господния ковчег и главата на Дагон, и двете длани на ръцете му – отсечени, върху прага; само трупът на Дагон беше останал.

⁵ Затова, нито Дагоновите жреци, нито някои от онези, които влизат в Дагоновото капище, стъпват на прага Дагонов в Азот до ден днешен.

⁶ Но ръката на Господа натегна над азотяните и Бог ги изтреби, и ги порази с хемороиди – в Азот и околностите му.

⁷ И като видяха азотските мъже, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои сред нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху нашия бог Дагон.

⁸ И пратиха, та събраха при себе си всички филистимски началници и рекоха: Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И тъй, пренесоха в Гет ковчега на Израилевия Бог.

⁹ Но като го пренесоха, ръката на Господа се стовари против града и нанесе много голямо поражение; и Бог порази градските жители – от малък до голям, и избухнаха по тях хемороиди.

¹⁰ Затова пратиха Божия ковчег в Акарон. А като дойде Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас, за да измори нас и близките ни.

¹¹ И тъй, пратиха да съберат всички филистимски началници и рекоха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни; защото имаше смъртно поражение по целия град; Божията ръка се стовари твърде тежко там.

¹² И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът на града се издигна до небето.