Песен на песните 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Аз съм роза Саронова и полски крем.

Възлюбеният

² Каквото е кремът сред тръните това е моята възлюбена сред девойките.

Възлюбената

³ Каквото е ябълката сред горските дървета, това е възлюбеният ми сред момците. Пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му бе сладък в устата ми.

⁴ Доведе ме в дома за пируване и знамето му над мене бе любов.

⁵ Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.

⁶ Лявата му ръка е под главата ми а дясната ме прегръща.

Възлюбеният

⁷ Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: Да не събудите и да не разпалите любовта ми, преди тя да пожелае.

Възлюбената

⁸ Гласът на възлюбения ми! Ето, иде той, скача по планините, играе по хълмите.

⁹ Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

¹⁰ Проговаря възлюбеният ми и казва ми: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

¹¹ Ето, зимата вече мина и дъждът преваля, престана;

¹² цветя се показаха по земята, времето за птичи песни настана, гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

¹³ по смокинята зреят първите ѝ смокини, лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

Възлюбеният

¹⁴ О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти – прекрасно.

¹⁵ Хванете ни лисиците, малките лисици, които опустошават лозята; защото лозята ни са цъфнали.

Възлюбената

¹⁶ Възлюбеният ми е мой и аз – негова; той пасе стадото си сред кремовете.

¹⁷ Докато повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, върни се, любими мой, и бъди като сърна или като млад елен по назъбените планини.