Неемия 10 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ А онези, които подпечатиха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син, и Седекия,

² Серая, Азария, Еремия,

³ Пасхор, Амария, Малхия,

⁴ Хатуш, Севания, Малух,

⁵ Харим, Меримот, Авдия,

⁶ Даниил, Гинетон, Варух,

⁷ Месулам, Авия, Миямин,

⁸ Маазия, Билгай и Семая; това бяха свещениците.

⁹ Левитите: Исус, Азаниевият син, Бинуй от Хенададовите потомци и Кадмиил;

¹⁰ и братята им Севания, Одия, Келита, Фелая, Анан,

¹¹ Михей, Рехов, Асавия,

¹² Закхур, Серевия, Севания,

¹³ Одия, Вани и Бенину.

¹⁴ Началниците на народа: Фарос, Фаат-Моав, Елам, Зату, Вани,

¹⁵ Вуни, Азгад, Вивай,

¹⁶ Адония, Бигвай, Адин,

¹⁷ Атир, Езекия, Азур,

¹⁸ Одия, Асум, Висай,

¹⁹ Ариф, Анатот, Невай,

²⁰ Магфиас, Месулам, Хезир,

²¹ Месизавеил, Садок, Ядуа,

²² Фелатия, Анан, Аная,

²³ Осия, Анания, Асув,

²⁴ Алоис, Филея, Совив,

²⁵ Реум, Асавна, Маасия,

²⁶ Ахия, Анан, Ганан;

²⁷ Малух, Харим и Ваана.

²⁸ А останалите от народа – свещеници, левити, вратари, певци, нетиними и всички, които се бяха отделили от съседните племена и прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всички, които знаеха и разбираха –

²⁹ присъединиха се към братята си, първенците си, и се задължиха с проклятие и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Мойсей, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Еова, нашия Господ, наредбите Му и повеленията Му.

³⁰ И да не даваме дъщерите си на съседните племена и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

³¹ и ако съседните племена донесат стоки или каквато и да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свят ден; и да се отказваме отобработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

³² Задължихме се още да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

³³ за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията, и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израил и за всичко, което се върши в дома на нашия Бог.

³⁴ И ние – свещениците, левитите и народът – хвърлихме жребии кога според бащините ни домове ще носим дърва в дома на нашия Бог, в определено време всяка година, за да горят върху олтара на Господа, нашия Бог, според предписаното в закона;

³⁵ и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от всяко дърво;

³⁶ и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат там, първородните от синовете си и от добитъка си, и първородните от говедата си и от стадата си, според предписаното;

³⁷ и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето мляно жито и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, и вино и дървено масло; и да носим на левитите десятъците от земята си, защото левитите са тези, които събират десятъците от всички градове, където обработваме земята.

³⁸ И някой свещеник, Ааронов потомец, трябва да бъде с левитите, когато вземат десятъците; и левитите да донасят десятъка от десятъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

³⁹ Защото израиляните, включително и левитите, трябва да донасят приносите от жито, от вино и от дървено масло в стаите, където са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.