Йезекиил 24 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Котелът

¹ А в деветата година, десетия месец, на десетия ден от месеца, Господнето слово дойде към мене:

² Сине човешки, запиши си името на този ден, на този същия ден; защото в този същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.

³ И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Еова: Сложи котела, сложи, налей и вода в него.

⁴ Събери късовете в него, всеки добър къс – бут и плешка; напълни го с отбрани кости;

⁵ Вземи отбраните на стадото, наклади и кости под него; направи го да заври добре, и костите в него да уврат.

⁶ Защото така казва Господ Еова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърля жребий за тях.

⁷ Защото кръвта му е сред него; той я изложи на гол камък; не я изля на земята, за да се покрие с пръст.

⁸ Аз изложих на гол камък кръвта ѝ, за да не се покрие, и да възбудя ярост, та да извърши въздаяние.

⁹ Затова, така казва Господ Еова: Горко на кръвопролитния град! Защото Аз ще направя още по-голяма огнената грамада.

¹⁰ Натрупай дървата, наклади огъня, свари добре месото, сгъсти варивото и нека изгорят костите.

¹¹ Тогава сложи котела празен върху въглищата, за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

¹² Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства от него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

¹³ Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова поради гнусния ти разврат, няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху тебе яростта Си.

¹⁴ Аз, Господ, го изговорих; това ще се сбъдне и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят – казва Господ Еова.

Жената на Езекиил умира

¹⁵ И Господнето слово дойде към мене:

¹⁶ Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

¹⁷ Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещите.

¹⁸ И тъй, говорих на народа заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

¹⁹ Тогава народът ми рече: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?

²⁰ Тогава им казах: Господнето слово дойде към мене:

²¹ Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Еова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете, и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

²² И вие ще направите, както направих аз; няма да покриете устните си и хляба на жалеещите няма да ядете;

²³ гъжвите ви ще бъдат на главите ви, и обущата – на нозете ви; няма да жалеете, нито да плачете; но ще се стопите заради греховете си и ще охкате един към друг.

²⁴ Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Еова.

²⁵ А колкото за тебе, сине човешки, в онзи ден, когато отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им –

²⁶ в онзи ден не ще ли дойде при тебе онзи, който избяга, за да извести това в ушите ти?

²⁷ В онзи ден устата ти ще се отворят към онзи, който избяга, ще говориш и няма да бъдеш вече безмълвен; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.