Захария 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ И в четвъртата година на цар Дарий Господнето слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец хаслев.

² А жителите на Ветил бяха пратили Сарасар и Регем-Мелех, заедно с техните хора да искат Господнето благоволение

³ и да говорят на свещениците от дома на Господа на силите и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както съм правил толкова години?

⁴ Тогава слово от Господа на силите дойде към мене:

⁵ Говори на целия народ на тази земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

⁶ И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?

⁷ Не са ли тези словата, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденстваше, както и околните му градове, и когато южната страна и низината бяха населени?

⁸ И Господнето слово дойде към Захария:

⁹ Така е говорил Господ на силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брат си;

¹⁰ не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца или сиромаха; и никой от вас да не замисля зло в сърцето си против брат си.

¹¹ Но те отказаха да слушат, извърнаха плещите си и запушиха ушите си, за да не чуят.

¹² Дори вкоравиха сърцето си като кремък, за да не слушат закона и словата, които Господ на силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на силите.

¹³ Затова, както Той викаше, а те не чуваха, така и те ще викат, но Аз няма да чувам – казва Господ на силите, –

¹⁴ но ще ги разпръсна като с вихрушка между всички народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй че нямаше кой да заминава и да се връща. Защото превърнаха хубавата земя в пустиня.