Деяния 23 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ И Павел, като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до този ден аз съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

² А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

³ Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

⁴ А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

⁵ И Павел рече: Не знаех, братя, че е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началник на народа си.“

⁶ А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

⁷ И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

⁸ Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

⁹ И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха, та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у този човек; и ако му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога.

¹⁰ И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат, и да го заведат в крепостта.

¹¹ И през следващата нощ Господ застана до него, и рече: Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

Заговор за убийството на Павел

¹² И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, заклеха се и рекоха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

¹³ Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

¹⁴ Те дойдоха при главните свещеници и при старейшините и казаха: Дадохме клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

¹⁵ Сега вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

¹⁶ Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, та обади на Павел.

¹⁷ Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му каже нещо.

¹⁸ И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

¹⁹ А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, попита го насаме: Какво има да ми кажеш?

²⁰ А той каза: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павел утре долу в синедриона, като че ли искат да разпитат по-точно за него.

²¹ Но ти не ги слушай; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които дадоха клетва, задължавайки се да не ядат и да не пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им се обещаеш.

²² И тъй, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми обадил това.

Прехвърлянето на Павел в Кесария

²³ Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

²⁴ Пригответе и добитък, на който да възкачат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.

²⁵ Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

²⁶ От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс, поздрав.

²⁷ Този човек беше уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

²⁸ И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

²⁹ и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

³⁰ И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве.]

³¹ И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

³² И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

³³ А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.

³⁴ А като го прочете, попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

³⁵ Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в Иродовата претория.