Деяния 16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Тимотей се присъединява към Павел и Сила

¹ После пристигна и в Дервия, и в Листра; и ето, там имаше един ученик, на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, и на баща грък.

² Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

³ Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

⁴ И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

⁵ Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Видението на Павел с човек от Македония

⁶ И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Святия Дух да проповядват словото в Азия;

⁷ и като дойдоха срещу Мисия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.

⁸ И тъй, като изминаха Мисия, слязоха в Троада.

⁹ И яви се на Павел през нощта видение: Един македонец стоеше и му се молеше, казвайки: Ела в Македония и помогни ни.

¹⁰ И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието там.

Обръщането на Лидия във Филипи

¹¹ И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, на следващия ден в Неапол

¹² и оттам във Филипи, който е главният град на онази част от Македония, и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

¹³ А в събота излязохме вън от портата на едно място край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени.

¹⁴ И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове, слушаше; и Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше.

¹⁵ И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

Павел и Сила в затвора

¹⁶ И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си докарваше голяма печалба на господарите си.

¹⁷ Тя вървеше след Павел и нас и викаше, казвайки: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

¹⁸ Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

¹⁹ А господарите ѝ, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

²⁰ И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и много смущават града ни,

²¹ като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

²² На това народът вкупом се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите, и заповядаха да ги бият с тояги.

²³ И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво;

²⁴ който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.

²⁵ Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

²⁶ внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.

²⁷ И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

²⁸ Но Павел извика със силен глас: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

²⁹ Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;

³⁰ и изведе ги вън, и рече: Господа, какво трябва да сторя, за да се спася?

³¹ А те казаха: Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

³² И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

³³ И той ги взе в същия час през нощта, та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

³⁴ И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

³⁵ А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни онези човеци.

³⁶ И началникът съобщи думите на Павел, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега излезте и си идете с мир.

³⁷ Но Павел им рече: Биха ни публично, без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.

³⁸ И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

³⁹ и дойдоха, та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.

⁴⁰ А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.