42 Урмась эстокиге кадозе ломанть, и сон аруясь.
Эста Иисус пшкядсь каршезонза: «Вай, ава! Тонь пяк оцю кемамаце; улеза тейть тонь мяльцень коряс». И эстокиге сонь стирец пчкясь.
Сон маладсь сярядити, сявозе кяденц и лездсь тейнза стямс. Пси урмась эстокиге кадозе сонь, и авась кармась синь перьфкаст шарома.
Иисусти ужялькс арась тя ломанць, Сон венептезе кяденц, токафтозе тейнза и мярьгсь: «Мялезе. Ульхть ару!»
Иисус ильхтезе сонь и кемоста кардазе:
Сяка ёткть веронь шудемац лоткась, и сон марнек ронгсонза марязе – пчкясь.
Тинь ни ароптфтада ся валть вельде, конань Мон азонкшнине тейнть.