1 Молембачк Иисус няйсь ломань, кона шачсь сокорста.
Тоса, кить трваса, озафтольхть кафта сокорхт. Синь кулезь: вакскаст ётай Иисус, и ушедсть юватькшнема: «Азор, Давидонь Цёрац, ужяльдемасть минь!»
Мзярда Иисус тусь тоста, мельганза мольсть кафта сокорхт и юватькшнесть: «Иисус, Давидонь Цёрац, ужяльдемасть минь!»
Иисус кизефтезе алянц: «Кунара сон тяфта арась?» Ся мярьгсь: «Идькс пингстонза.
Ётксостоль ава, кона кемгафтува киза сярядсь веронь шудемаса. Сон ётафтозе марнек уликсонц пчкафтыхнень лангс, но киндинге ашезь пчкафтов.
Тоса ульсь ломань, кона сярядсь колмогемонь кафксува киза.
Эста синь кочкасть кефт лангозонза ёрямс; но Иисус кяшсь, лиссь Шкаень кудста, ётась синь ётковаст и тусь сяда тов.
Тонафниенза кизефтезь Иисусонь: «Равви! Мес сон шачсь сокорста? Кие прашендсь пежес, сон сонць али тядянза-алянза?»
Листраса эрясь аля, конань пильгонза лафчтольхть шачемстокиге, и сон мзярдонга ашезь якав.
Мзярда тостонь эряйхне няезь Павелонь кядьса нюрьги равжа пря куйть, кармасть корхтама фкя-фкянди: «Тя алясь, улема, ломанень шави! Няк, идевсь оцюведьса юмамада, но кяжень пантфты шкайавась аф ёрай кадомдонза шиса».
Вдь аляти, кона пчкафтфоль тя дивань тевть вельде, ульсь нильгемоньда лама киза.
Тоса сон васьфтсь аля, лемоцоль Эней. Алять тапазе урма и сон кода ни кафкса кизот ашезь стякшне вастста.