Biblia Todo Logo
La Biblia Online

- Anuncios -




Деяния 27:20 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

Ver Capítulo Copiar


Más versiones

Цариградски

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всяка надежда за спасение.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

Ver Capítulo Copiar

Новият завет: съвременен превод

20 Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.

Ver Capítulo Copiar

Верен

20 И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

Ver Capítulo Copiar




Деяния 27:20
15 Referencias Cruzadas  

Той изпрати тъмнина и разпростря мрак, и те не се възпротивиха на словото Му.


При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше.


Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“


Тогава Той ми рече: „Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето те казват: „Изсъхнаха костите ни и загина нашата надежда. Изтръгнати сме от корен, обезнаследени.“


Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие.


И веднага след скръбта на онези дни слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си, и звездите ще падат от небето, и небесните сили ще се разклатят.


А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.


След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.


Три пъти ме биха с тояги, веднъж – с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море.


помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света.


Братя, искам да сте наясно относно починалите, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos